продължение на лекцията Системата на времето в Китайската традиция

5. Небесни стволове и Земни клони (Tиан Ган-Ди Жи)

Класическия календар използва дните ( ротацията на Земята около оста и), седмиците от 10 дена, лунните месеци и слънчевите месеци. Но тук става въпрос само за циклите определени от Тае Янг (Слънцето) и Тае Ин (Луната).  Но китайската мисъл взема в предвид и последователността на петте елемента, като причина за промените в света.

Доказателството за реалността на този принцип е дадено от небесното проявление чрез движението на планетите. Важното не е толкова реалната позиция на планетите, като че ли тe могат да повлияят на земния свят, колкото факта, че те са видимото проявление на невидими принципи, на различни цикли от тези на Слънцето и Луната. Системата на китайското време не се ограничава с класическия календар, но, за да се ориентираме в момента на движение на дъха (енергията), например в рамките на един сеанс по акупунктура, трябва да се вземат в предвид изразените качества на петте елемента и чийто цикли трябва да са същите като тези на видимите планети. Тази сума на принципи за допълнителност Ин-Янг от една страна и Wuxing (Петте Елемента) от друга е съчетана благодарение на системата на небесните стволове (tian gan) и на земните клони (di zhi). Техните комбинации са 60 на брой, което позволява да се съпостави с небесния цикъл, но не следваме реалното движение на планетите, бидейки много сложно, понеже планетите имат понякога ретроградни движения (връщане назад), за разлика от западната астрология с валилонски произход. Следователно говорим за системата стволове-клони или ganzhi. Това е системата на 10-те небесни стволове и на 12-те земни клона, на китайски тиан(небе) ган(ствол)- ди (земя) жи (клон).

В китайската култура, числото 10 е синоним, символично на числото 1. Така ствола, който напомня единството, както и числото 10, е асоцииран с Небето, мястото,където се подвизава Тае И, видимата проява на Тао, непроявеното единство, "мистериозното женско" сполед Лао Дзъ.

Докато клоните напомнят многочислеността, която се изразява на земята, мястото където живеят 10 000 същества. Това са също 12-те двойни часа на китайската часова система.

12-те клона са разделени на 6 клона Ин и 6 клона Янг. 10-те ствола пък са разделени на два пъти по 5 елемента, за да може да има една фаза Ин и една фаза Янг за всеки елемент, когато той се съчетава е един от 12-те клона. Основаваме се на факта, че нечетните номера са Янг, а четните са Ин. Дървото 1 ще бъде следователно Янг, а дървото 2 ще е Ин...

Системата Ганзи, това е също съчетанието на двойката Слънце- Луна с петте планети.

Съчетанието на 12-те клона и 10-те ствола е следователно съчетанието на 6, символ на Небето в китайската нумерология и на 5, символ на Земята. Фактът, че 5, символ на Земята, отговаря на небесните стебла (тиатган), и 6 на земните клони (дижи), напомня също за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса. Тази аналогия се среща в геометричното представяне на ганжи (системата клони-стебла):

- Небесните стволове (тианган) са разположени в квадрат, символ на Земята

- Земните клони (дижи) са разположени в кръг, символ на Небето

10-те Небесни Стволове (Тианган):

                                                        лято, огън, юг

 

                                                       зима, вода, север

Всъщтност, термините ган и жи показваг двузначието на тяхното значение: тези две думи обозначават прът, забит вертикално. Те служат да се ориентираме, да отбелязваме позиции или да се сравняват величини:

-жи (клон) означава меря, броя, число, количиство.

-ган (ствол) , в израза йо ган, означава такова число, толкова или толкова.

Системата стволове-клони, предполага се, се е появила в средата на второто хилядолетие преди н.е. за обозначаването на дните.  Намерени са писания в рамките на оракули върху кост. / става дума за надписи върху черупки на костерурки /

По-късно, по времето на Хан ( 200 п.н.е.- 200 н.е), тази система е служела за отбелязване на годините и месеците. В последствие са отбелязвани и часовете според тази система. Това води до възможността да се отбелязва даден момент, като например едно раждане, определяйки го с четири двойки идеограми ганжи. Всяка двойка имайки символична стойност, комбинацията на тези 4 двойки има много силна интерпретативна стойност и дава основите на китайската астрология. Тези 4 двойки от по две думи, наречени 8-ти думи или Ба Зи, са били също използвани в "хроноакупунктурата", тоест за ориентация в рамките на енергийната циркулация в акупунктурата

По принцип, китайската астрология е позната главно чрез 12-те животни свързани с китайстата година, но тези 12 животни са били свързани с 12 земни клона едва през 2-ри век от н.е., поради западно влияние и поради аналогия със зодиака.

Когато говорим например за годината 1966, например, казваме годината на Огнения (ствол, ган) Кон (клон, жи). Цикълът от 60 години тече, следователно от Дървен Плъх до Водно Прасе.  Нарича си цикъл Ия Зи (jia zi ), от името на първия небесен ствол Ия (Дърво) и на първия земен клон Зи (Плъх). Но за да видим картата на астрологическата идентичност на един индивид, трябва да се познават неговите час, ден и месец на раждане в цикъла Ганжи. След това, по подобен начин на западната астрология, произлязла от вавилонската астрология, се прави паралел между даден момент, с който са свързани 4 други двойки ганжи и момента на раждане на човека, за да се види дали тези двойки се съчетават добре помежду си, дали са в хармония или в дисонанс, за да се изработи дадено поведение за следване. Що се отнася за китайската медицина, системата ганжи се свързва с енергийната циркулация в 12-те меридиана, окачествена според принципите Ин Янг и Петте Елемента (yinyang wuxing shuo).

Eнергията, която се измерва на радиалния пулс ще бъде малко или много Ин или Янг и щи има качествата на огъня, водата,...

Връзката Небе-Човек-Земя следователно се проявява в цялата си пълнота: една и съща система може да се използва за измерване на времето е на здравето на човек.

Остава Вселената и тя също е включена в китайската система. Видяхме, че 12-ти земни клона се вписваха кото кръг, като циферблат на часовник. Това не е случайно, защото става наистина дума за небесен часовник, чиято стрелка е символизирана от съзвездието Голяма Мечка, която китайците наричат Северния Шиник. На дадена ориентация Северния Шиник, в даден час на нощта отговаря даден клон, дадена фаза от шестдесетгодишния цикъл, който може да се разчете директно на небосклона.

Можем да видим също едно сближаване межде Небе и Земя в системата ганжи (стволове-клони) от факта, че едно дърво, понеже говорим за стволове и клони, е симетрично: то разпростира корените си в земята, а клоните в небето и корените и клоните са като отражение едните на другите в повърхността на земята, която  в случая  игре ролята на огледало.

Дървото, растителен символ на човека, получава енергията Янг от Небето, чрез слънчавата светлина, а енергията си Ин от Земята, чрез хранителните съставки, които черпи в почвата. Енергията на Небето има особено качество, това на Шен, на Духа, а тази на Земята, това на Джинг( Цинг), на хранителната енергия. Между двете не намира Чи, която енергия изпълва пространството между Небето и Земята и предпазва  сливането на Шен и Джинг, разрушавайки междувременно света. Чи е изобразена от една идеограма, която показва пàрите издигащи се над врящ ориз.

Фактът, че всички тези елементи са респективно сложени във връзка и че никой от тях няма смисъл взет насаме, напомня, че всичти се раждат от един единствен принцип, Тао.

Момента на годината описан от системата за китайско време ( ганжи и календара) е повече от една дата, това е карта за енергийната идентичност на годината.

Цикли от 180 години са били изработени на базата на цикъла ганжи  ( вж. по-долу за съставянето на шестдесетгодишния цикъл на базата на 10 ствола и 12 клона). Тези 180 години отговарят на три цикъла от 60 години: един цикъл Земя, един цикъл Човек и един цикъл Небе. По същия начин, намираме три секции в поредицата Taiji Quan за поредицата Земя, Човек и Небе.

Цикълът jiazi, или шестдесетгодишен цикъл e построен с помощта на 6-те цикли Ган и 5-те цикли Жи (5х12=6х10=60). Намираме символичната среща на Земята ( 5- Ган) и на Небето (6-Жи). Годината 1 съответства на комбинацията на първия небесен ствол ( тиан ган) Jia ( небесен ствол 1) с първия земен клон ( ди жи) Zi (земен клон 1).

Tаблица 3: Шестдесетгодишен цикъл Jia Zi

Небесни стволове

Зараждане на дъха Янг по време на зимното слънцестоене, след който изниква "множеството от същества". Стволовете управляват дните, кото се разделят на декади. Според И Джинг (И Чинг), абсолютното число на небето и на земята е 10. Има 5 небесни и 5 земни числа.

Как да си спомним за 10-те небесни ствола или tian (небе) gan (ствол) ?

Десетте небесни ствола (tian gan) са съставени от 5-те елемента(wu xing) с качество Ин (четно) и качество Янг (нечетно) Те се следват в ред на зараждане:

Дърво, Огър, Метал, Земя, Вода. Дървото храни огъня, който храни земята чрез пепелта, която създава, която пък храни метала в ядрата си, а метала храни водата, когато се топи. Достатъчно е да си спомним, че се започва с Дървото, тоест пролетта, че се следват Ин и Янг следвайки реда на паритет и че следваме цикъла на зараждане.

Паритета дава качеството Ин /Янг:

Нечетно =   паритет на числото 1 свързано с Небето , което е Янг

Четно = паритет на числото 2, свързано със Земята, която е Ин

Следователно, ствол 1 (jia) е асоцииран с Дърво Янг, а ствол 2 (Yi) е асоцииран с Дърво Ин

Защо седмица от 10 дена? Легендата за стрелеца Ху И разказва за същесвуването на 10 слънца, откъдето десетте дни на седмицата. Сега, ако обследваме съставките на китайската система за време, 5-ти планети и двойката Слънце- Луна, ще установим, че има два начина да ги комбинираме: сборът и умножението :

- сборът дава 7 дневна седмица, нашата.

-умножението дава десетте небесни ствола и седмицата от 10 дена

Произход на 7 дневната западна седмица:

Римляните са класирали планетите според ред ( видим) на приближеност към Земята за всеки час на деня, който има 24 часа: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна.

Така , 1-вия час е асоцииран със Сатурн, който дава името на Сатурн на 1-вия ден на седмицата. Втория час е асоцииран с Юпитер и т.н. до 24-тия час и когато започнем първия час на следващия ден, попадаме пак на Слънце, следователно втория ден е посветен на Слънцето. И така нататък, 24 часа по-късно, първия час на 3-тия ден е посветен на Луната, после,  4-тия на Марс, 5-тия на Меркурий, 6-тия на Юпитер и 7-мия на Венера.

Откъдето произлиза последователността на дните на седмицата от Събота, деня на Сатурн до Петък, денят на Венера (dies: Saturni, Solis /dies Solis e заменен в ранните години на Християнството с "ден господен", религиозното кондициониране задължава, или dies Domini/ , Lunae, Martis, Mercurii, Jovis, Veneris). От където последователността  от събота, ден на Сатурн до петък, ден на Венера.

Китайската десетдневна седмица :

Китайците са приели една седмица от 10 дена. 5 планети х 2 ( Ин и Янг) =10 дена.

5 планети, кактo има 5 музикални ноти в пентагоничната гама. На запад, са прибавени 2 допълнителни дена за Слънцето и Луната, което дава 7 дневна седмица, но също и музикална гама съставена от 7 ноти.

Земни Клони

Според Wuxing Dayi (сборника за Петте Елемента) цитиращ Yuanshenqi (апокриф да синовната преданост) : « Клоните се следват на групи от 3 и си асистират от 4 на 4. Това означава, че Небето прави 4-те сезона, които съдържат всеки по 3 месеца.

Небето, земята, човека са наречени 3-те сили. Това число е непроменяемата норма за възпроизвеждането на хората и също, всяка сила възпроизвежда 3. Процеса започва следователно с 3 за да завърши с 9. Тези две числа прибавени едно към друго правят12."

После, цитирайки Yuanmingbao (апокриф за аналите) : числата се актуализират с номера 3, затова и сезоните траят 3 месеца. И понеже крайното число на Янг е 9, един сезон трае 90 дена. Клоновете Zi и Wu са асоциирани с числото 9 защото те формират основната ос на небето и на земята (оста С-Ю). От там, другите клонове са асоциирани са другите числа по низходящ ред.

Защо първия клон отговаря на посоката Север и така нататък ? Как са свързани времето и пространството въз основа на 12-те клона?

Отговора на тези въпроси ни идва от наблюдението на нощното небе. Клоните измерват посоките, които може да заеме дръжката на Голямата Мечка, наречена Северния Шиник от китайците ( beidou).

Небето е свързвано с числото 1 и с Янг, докато четните числа са Ин. Така, клоните асоциирани с нечетни числа, първият или третият клон например, са клонове Янг.

Легендата разказва, че Буда решил на реорганизира Китай и че повикал всички животни да му помогнат. Само 12 решили да му се подчинят.Следователно Буда дал на всяко едно от тях една година, според реда на пристигане.

Оттогава, всяка календарна година носи характеристиките на въпросното животно. На практика, селяните бидейки като цяло неграмотни, е била приета  животинка система  на представяне за по-просто. Някой текстове твърдят, че 12-те животни са били асоциирани с 12-те земни клона едва през II век от н.е. , под западно влияние и поради аналогия със зодиака.

1) Защо първият клон отговаря на средата на зимата, а не на началото на пролетта?

1-ви отговор : Средата на зимата отговаря на зимното слънцестоене ( не на началото на зимата). Следователно започваме с момента, когато Слънцето е слязло на най- ниското място в своето движение, преди да започне да се изкачва, както го показва и думата " слънцестоене" , тоест спиране на Слънцето ( лятното слънцестоене отговаря на спирането на слънцето в изкачващото си движение, на най-високата си точка, 21-ви юни) По време на зимното слънцестоене се заражда Дъхът Янг, след който сe появяват " множеството същества".

2ри  отговор :

От друга страна, можем да намерим зимното слънцестоене със слънчев кадран, това е момента, когато падналата сянка е най-дълга, но не можем да открием по същия начин началото на пролетта например. Следователно е по-практично да започнем до броим от момент, който можем да измерим директно.

3-ти отговор :

Зимното слънцестоене отговаря на момента, когато дръжката на Голямата Мечка е насочена надолу и на север. Зимното слънцестоене е измерим ориентир в нощното  небе.

Забележка : Защо е по-горещо през август, отколкото на 21-ви юни? Отговора е, защото Земята реагира с енерция на затоплянето от слънцето. Трябва време на океаните и на атмосферата за да натрупат топлинаната на слънцето и така да достигнат максимум  топлина два месеца по-късно.

2) Защо първия клон отговаря на посоката Север?

Север по традиция е асоцииран със зимата, защото северните региони са по-студени от тези на юг, които са асоциирани с лятото. Слънцето изгрява от изток, така изтокът е асоцииран с пролетта

Таблица 4 : 12 -те земни клона (di zhi) и тяхните асоциации : животни, часови двойки, сезони, цикъл Ин/Янг.

1-ва  колона : родов брой на 12-те клона

3-та  колона : специфичен брой със символична стойност асоцииран с 12-те клона. В един шестдесетгодишен цикъл, всеки от 12-те клона е повторен 5 пъти, докато всеки от 10-те ствола е повторен 6 пъти. Нормално, понеже 5х12=6х10=60 !

10 Tian Gan (небесни стлолове):

1) Jia, 2) Yi, 3) Bing, 4) Ding, 5) Wu, 6) Ji, 7) Geng, 8) Xin, 9) Ren, 10) Gui

12 Di Zhi ( земни клона):

1) Zi, 2) Chou, 3) Yin, 4) Mao, 5) Chen, 6) Si, 7) Wu, 8) Wei, 9) Shen, 10) You, 11) Xu, 12) Hai.

например: ganzhi # 43 = Bing Wu , защото:

Tian Gan (Небесни стволове): 43 = 4 x 10 + 3, следователно 3-тия ствол (Bing)

Di Zhi (Земни клонове): 43 = 3 x 12 + 7, следователно 7-мия клон (Wu)

Основно пралило:

Tian Gan (Небесен ствол):  делителен остатък, с делител 10

Внимание: ако делителния остатък е равен на 0, както за числото 30, например, това е все едно сме взели 10, чийто делителен остатък, ако го разлелим на 10 е също 0. Следователно Стволът е #10-тия (не съществува ствол #0).

Di Zhi (Земни Клони): делителен остатък, с делител 12

Внимание: ако делителния остатък е равен на 0, както за числото 36, например, това е все едно сме взели 12, чийто делителен остатък, ако го разлелим на 12 е също 0. Следователно Клонът е #12-тия (не съществува клон #0).

Taблица 5: Таблица на цикъла Jia Zi

Taблица 6 :

Taблица 7 :

/останалата част на лекцията продължава тук: /