Системата на времето в Китайската традиция

1. 1.Китайският календар: към съчетание на слънчевите и лунните цикли.
   

2. 2.Слънчеви цикли : час, ден и година 
   

24-те слънчеви плана или Джие Чи

Петте сезона и петте животни 

Как китайците са свързвали един годишен период с една посока?

3.Лунният цикъл : месецът

Китайските лунни месеци 

28-те лунни етапи и 28-те съзвездия 

4.Шестдесетичният цикъл: съвместяване на владетеля и владетелката 

Планетите и шестдесетичния  цикъл

Митичния произход на календара

5. 5.Небесни Стволове и Земни Клони (Тиян Ган-Ди Жи) 
   

6. 6.Небесни стволове 
   

7. 7.Земни клони 
   

8. 8.система на  « 8-те думи» или Ба Жи
   

6.Как да изчислим осемте думи според Небесните Стволове и Земните Клони за определена от час, ден, месец и година датаКак да изчислим Ган - Джи  двойката на годината 

Как да изчислим Ган - Джи  двойката на месеца

Как да изчислим Ган - Джи  двойката на деня

Как да изчислим Ган - Джи  двойката на деня на грегорианския (1ви януари) 

Как да изчислим Ган - Джи  двойката на часа

Пример за изчисвялане на 8-те думи (ба жи): 2-ри март 2002 в 14h00

7.Aнекс : Китайска нова година и грегориански календар (таблици)

1. Китайския календар: към съчетание на слънчевите и лунните цикли.

Китайският календар е лунно-слънчев, тоест, той се старае да следва циклите на слънцето и на луната. Предполага се, че се е появил през 2637 пр.н.е. по времето на Жълтия император Хуангди, когато последния е бил в 61-вата година от царуването си.

Император Хуангди ще да е живял от 2704 до 2581(или според някой източници от -2697 до -2598 ) преди н.е. Намерени са следи от лунно-слънчев китайски календар върху черупки от костерурка (наречени още гадателска кост) от времето на династията Шанг /XIV век п.н.е./. През митичните времена на Хуангди, поради прецесията на равноденствията, звездата, намираща се в продължението на северния полюс не е сегашната Полярна Звезда, а звездата Тюбан от съзвездието Дракон.

Установено е, че в китайската култура е наистина важно да знаем да се ориентираме в циклите на слънцето и на луната. Имайки в предвид сложността на проблема, китайците са развили съответстващ календар, тоест, самият той е сложен. По-голяма част от другите култури са предпочели да изоставят надеждата да притежават слънчево-лунен календар и са избрали слънчевия календар /като грегорианския календар, който използваме и до днес/, или лунен календар /както еврейския или мюсюлманските календари/.

Понеже китайския календар има за цел да спазва възможно най-точно циклите Тае Янг (Голям Янг), на слърцето, на Тае Ин ( Голям Ин) и на луната, необходимо е, за да бъде направен и поддържан, работа с голяма астрономическа точност, или чрез сложни пресмятания и теории, или чрез редовното и прецизно наблюдение на небето, както е бил случая на Китай в продължение на по-голямата част на историята му.

Днес в Китай се използва грегорианския календар за административните цели, защото е по-прост, тъй като всеки месец на всяка година запазва същия брой дни, независимо от годината, но селстостопанските дейности, както и традиционната китайска медицина са ритмувани от традиционния китайски календар.

Добре е, следователно, да се познават принципите на този календар, за да разберем как китайците се ориентират в различните мерки на времето по време на циркулацията Ин/ Янг.

За да се спази средното времетраене на един лунен месец, цикълът на ротация на луната около земята, който е от 29.53 дни, китайските месеци траят или 29 или 30 дни. Продължителността е фиксирана от условието, според което първият ден на месеца се пада по време на новолуние и следователно, пълнолунието се пада по средата на всеки месец. Годината така трае или 12 или 13 месеца, за да бъде възможно най-близо до времетраенето на революцията на земята около слънцето от 365.2422 дни. На практика слънчевата година трае приблизително 12 и 7/19-ти месеца.

Понеже трябва да запазим кръгъл брой месеци, има 7 години с 13 месеца от период от 19 години, което ни води към добавяне на един вмъкнат месец на всеки 2 или 3 години. Така, една нормална година трае 353, 354 или 355 дни, според момента на падение на наволунието, а една "високосна" година, (с вмъкнат месец) трае 383, 384 иле 385 дни. В този контекст, правилата, които позволяват да се определи деня на китайската Нова Година както и момента, когато един вмъкнат месец е необходим са сравнително сложни и излизат от рамките, които сме си фиксирали и които се състоят в разкриването на основната логика на китайската система за време, както и правилата за полезни изчисления в рамките на китайската традиционна медицина.

Става ясно, че с толкова сложен календар, китайският народ става зависим от централната власт, за да се ориентира в календарната година. От друга страна, централната власт трябва да има на разположение талантливи астрономи, които да поправят календара възможно най-точно за да остане той във връзка с "реалното време".

Новата Година се мести според деня на Дъждовете (20 февруари). Най-рано идва на 21-ви януари (когато деня на Дъждовете съвпада с края на лунния месец) и най-късно на 20 февруари (когато той съвпада с началото на лунния месец).

Амплитудата на вариацията ще бъде следователно 30 дни. 12-те първи дни на годината са считани за привилегирован период, вид концентрирано време, съответсващо с времетраенето на цялата година. По време на тези дни на покой, старейшините са се оттегляли в домовете си и са изпълнявяли ритуали и предсказания с прогнози за просперитет на добитъка и за успешни реколти.

За да се ориентираме спрямо западния календар, ние припомняме по-долу принцитите на грегорианския календар, нашият настоящ календар, и на неговият предшественик, юлианския календар.

Юлианския календар е бил въведен от Юлий Цезар през 46 год.п.н.е. Така, той е реформирал римския календар, който от своя страна се е базирал на египетския календар: 3 години по 365 дни + 1 година от 366 дни = 365.25 дена. Той има продължителност от 365.25 дена и съдържа високосната година. Но това не е достатъчно понеже реалната продължителност на слънчевия цикъл е 365.2422 дена, годината на юлианския календар има 11 минути и 14 секунди в повече. Това закъснение може да изглежда малко за мащаба на една година, но през XVI век, тоест близо 1600 години след раждането на юлианския календар, това представлява близо 10 дена и зимното слънцестоене, показващо началото на пролетта в северното полукълбо е било ретроградирало от 21ви март на 11 март. Селяните, следователно, не са можели да се доверяват на календара.

Грегорианският календар е бил въведен от папа Грегорий XIII в 1582 година, според съветите на Коперник. Той има времетраене от 365.2425 дена. Това е календара, който използваме и днес. Грегорианската година е малко по-дълга от слънчевия цикъл, което ни принуждава, дори това да е много рядко, да премахнем един ден от някоя година.

Звездна (сидерална) година: времето за което Земята прави една обиколка около Слънцето = 365.263 дни

Тропическа година = интервала от време между две преминавания на Слънцето през точката на пролетното равноденствие = 365.242 дни. Тропическата година е слънчевата година, такава, каквато ни изглежда, докато звездната година е годината, отговаряща на един реален цикъл на небесно ниво.

За сравнениа, в арабския календар, който е лунен календар, слънчевата година е била изоставена в полза на лунната, истинските лунни месеци. Една година съдържа 12 лунни месеца и трае средно 354.3667 дни, тоест 10.8755 дни по-малко от тропическата година. Този избор е бил определен от важната роля на фазите не луната в определянето на религиозните мюсюлмански празници. Така периода на Рамадан, 9-тия месец от арабската година, ретроградира през сезоните в цикъл, който трае 33 години.

2. Циклите на Слънцето: часът, денят на годината

Слънцето е Тае Янг (Голям Янг), такова каквото го показва пълнотата на формата му, за разлика от луната, Тае Ин (Голям Ин), чиято форма е непостоянна.

"За да успееш да смалиш,

първо трябва да оставиш да порастне.

За да успееш да отслабиш,

първо трябва да подсилиш.

За да отстраниш,

първо трябва да възвеличаеш.

За да вземеш,

първо трябва да дадеш.

Това е изтънчено разбиране.

Защото гъвкавият и слабият триумфират над твърдия и силния.

Рибите не могат да живеят извън дълбините.

Средствата за действие на едно управление

не бива да бъдат разкривани никому."

Лао Дзъ (VIти  век п.н.е.), Тао Те Чинг, поема XXXVI (певод от китайски на френски, Ма Ку)

Годината, цикъла на въртене на земята около слънцето не трае кръгъл брой дни, а 365 кръгли дни и още 0.2422 дни, следователно трябва да прибавим един ден на всeки 4 години, ако една година трае 365 дни, за да останем в съгласие със слънчевия цикъл, от където произлизат високосните години в грегорианския календар, който се изразява в това да се дават всяка четвърта година 29 дена вместо 28 на февруари месец.

24-те слънчеви плана или Джие Чи

Жителите на Вавилон и последвалата западна система за представяне на небето са давали предимство, не на това, което е било безчувствено към промени, но напротив, на това което най-много се мени, тоест двойката Слънце-Луна и петте планети способни да бъдат видяни с просто око. Седемте бродещи небесни тела очертават също кръг на небесния свод, но този кръг не е този на небесния екватор. Нарича се еклиптика, просто защото седемте небесни тела се движат на един и същ план, което е причината за "eклипсите" (или затъмненията), било то на луната, на слънцето но също и на другите планети. Движейки се, небесните тела, по орбити в една и съща равнина и на различни разстояния от нас, случва се да минат едно пред друго.

Китайците, естествено също са забелязали пръсъствието на този небесен кръг и затъмненията, които са играели особена роля в концепта им за света. Понеже Слънцето е Големият Янг, Тае Янг, а Луната Големият Ин, Тае Ин, когато Луната затъмнява Слънцето, счита се,че Ин надделява над Янг. Ако астрономите на императора са можели да предсказват точния момент на появата на затъмнението, това е означавало,че синът на Небето е наистина син на Небето и всичко е било чудесно в най-чудесния свят. Но ако напротив, астрономите не са били предвидили затъмнението, или са се били объркали със значителен период от време, тогава Империята от Средата е била застрашена и нещата са отивали на зле.

През годината, Слънцето не е на една и съща височина по обед. То е най-високо по време на лятното слънцестоене, което е на 21-ви юни и най-ниско по време на зимното слънцестоене, 22 декември. Между тях, то слиза по небосклона изразявайки едно спадане на Янг и следователно повишаване на Ин. Важно е да се ориентираме в това равновесие Ин и Янг и единствените сезонни показатели са двете равноденствия, когато (equinoxes « noxes » /нощите са « equi » / равни)  нощите са равни на дните = равноденствие и двете слънцестоения, когато (solstice, от « sol » /слънце и « stice » /спира) , или когато Слънцето се спира в своя изкачващ или слизящ бяг, за да тръгне в обратна посока, те са достатъчно финни за това. Китайците са въвели, следователно, една по-финна система за ориентация: 24-те слънчеди плана или Джие Чи. Този път, кръгът нарисуван от траекторията на Слънцето през годината в отношение с небосклона, е бил разделен на 24 равни части, всяка от които е равна на 15 градуса от небето, тоест 30 пъти видимия размер на Слънцето и Луната, които правят, всеки от тях, половин градуса ( 30 минути по кривата, или 15x30=360 °). Тези 24 части са били разделени, от своя страна, на 12 равни части: 12-те "дихателни купи" (джиечи) и 12-те "дихателни пълни" (жонгчи). Забележете, че същото име е дадено и на 24-те слънчеви плана и на 12 "дихателни купи", което, определено не улеснява нещата.

Как се сравняват 24-те слънчеви плана с 12-те зодиакални съзведия?

Вече забелязахме, че 24-те Джие Чи са групирани в 12 двойки (джиечи и жонгчи). Зодиакалните знаци са подредени по следния начин: започваме да броим от пролетното равноденствие, по посока на Овен, когато има равенство между деня и ноща и когато дните започват да надделяват над нощите. Първият ден на Зодиака е първият ден, който надделява над нощта. Дните са по дълги от нощите между Овен и Дева, минавайки през максимума - лятното слънцестоене, 21-ви юни. После дните намаляват от есенното равноденствие и минаваме към втората половина на годината, когато нощите надделяват над дните.

5-те сезона и 5-те животни

Китайската традиция е запазила силна връзка с последователността на деня и нощта. На 4-те големи сезона определени с големите сезонни маркера, каквито са равноденствията и слънцестоенията, тя е добавиля по-късни и един пети сезон ( 5-тия сезон, често считан като истински цял сезон и понякога като края на всеки един от 4-те сезона, като връзка помежду и преход към следващия). Таблица 1 представя асоциацията на петте сезона с петте животни, посоки и елементи (wuxing).

Таблица 1: 5 сезона и 5 животни.

Червена Птица: Червеният Гарван е бил символ на добродетелта на Жу (-1122/-770). Така червения цвят е асоциирана с периода на Жу. Те са идвали от запад и били основали царството си в централен Китай. По това време, империята на Жу е била обградена от много феодални имения, които са били подчинени на царската власт (Wang). От там идва и името "Централната Империя" давано на Китай. Падането на последния цар Ию, централната власт изчезнала. Последвалата епоха е хаотична и могъщите феодални имения ще се отдадат на непрекъснати войни. Този период на Пролети и Есени  ще роди  Лао Дзъ и Конфуций ( Конг Фу Дзе -551/-478). Техните произведения напомнят на човеците, че зад объркаността, която цари между тях, се крие мистериозното единство символизирано с Тао.

Зелен Дракон: Говори се, че жителите на Изтока притежават завидни доброта и общителност. Казват, че най-известният източен герой бил много добър човек, че не е притежавал  никаква твърдост, в пряк и преносен смисъл: лишен от кости, само от мускули, той се погубил от тази прекомерна доброта.

Мускулите, както и черния дроб се отнасят към посоката Изток. Зеления цвят е цвета на пролетта, сезона, през който се провява добротата на природата, тази добродетел се свързва също с посоката Изток.

Бял Тигър: Планините са в изиобилие на Запад, както и гърбавите, разправят, и рогъг на изобилието (реколтите)  представлява Есента. Гърбицата може да се види като израстък от кожа, кожата зависи от белия дроб, белия дроб от есента и белия цвят също. Кожата е свързана с броните, бронята с войната и наказанието. Екзекуциите са били отлагани за есента. Бялото е емблемата на периода на Ин (или Шанг -1765/-1122), който е открит с царуването на Танг Победителя, герой известен с наказанията, които наложил и с начина си да върви прегърбен.

/за Черната костерурка и Златния Феникс автора не говори. но разяснения ще бъдат направени по време на лекция/

Как китайците са свързвали един период от годината с дадена посока?

На практика времето и пространсквото никога не са били разделяни в китайската традиция. Даден период е свързван с регион, с посока. През зимата е студено, но това важи и за северните региони. Обратното е за Юга. Но съществува видима проява на тази асоциация, която откриваме в дръжката на тенджерата изписана от съзвезвието Голяма Мечка. Ако разгледаме позицията на тази дръжка по време на зимното слънцестоене, тя е насочена надолу, тоест към Север, докато по време на лятното слънцестоене тя е насочена нагоре, или на Юг, към Изток по време на пролетното слънцестоене и на Запад по време на есенното. Meждинните позиции на дръжката на Голямата Мечка сочат началото и края на всеки от 24-те слънчеви периода, които са истински под-сезони, както можем да го видим в таблица 2.

Ще видим, че тази рафинираност в обследването на денонощтния цикъл е била в частност позволена от добавката на 5-те елемента. Можем да кажем, че годината е съставена от 6 "дневни" месеца, през които Янг надделява над Ин и от 6 "нощтни" месеца, когато Ин надделява над Янг

(вж. последната колона на 2-ра таблица)

Таблица 2: Имена на 24 слънчеви плана ( джие чи / jie qi / 节气). Нечетните са джие чи, четните са жонг чи.

3. Цикълът на Луната : месец

Цикълът на Луната отговаря на периода, който протича между две новолуния. Новолуние е момента, когато Луната не е видима на небосклона. Това е момента, когато Луната е срещу слънцето, като се казва, че Луната и Слънцето са съчетани или са в съчетание. Еднин лунен цикъл започва, следователно с момента когато Луната се отделя от Слънцето и прогресивно се появява на небосклона.

Наричаме този цикъл, времетраенето между две новолуния, лунен месец или синодичен месец, от гр. синодос, което означава съчетание, събиране.

Един лунен месец трае средно 29.53 дни и следователно не притежава кръгъл брой дни, което въвежда голямо затруднение в създаването на календар, който има за цел да респектира слънчевия и лунния цикли.

Втора трудност се прибавя към първата: времетраенето на един лунен месец не е постоянно. То варира между 29 дни 6 часа и 26 минути (29.27 дни) и 29 дни 20 часа и 6 минути ( 29.84 дена). Липсата на постоянство на лунния месец идва от комбинацията на прецесиите от ротацията на Земята около оста си (период от 25 800 години) и ротациите на Луната около оста и (период от 18.6 години)

Накрая, последно усложнениe, слънчевата година, или цикъл на слънцето, не е съставена от кръгъл брой лунни месеци, нито дни. Средното времетраене от 12 лунни месеца е от 354.36707 дни, тоест 11 дни по-малко от тропическата слънчева година (365.24219 дни). Ако искаме да респектираме съотношението между слънчевите и лунните цикли, трябва да прибавяме редовно един междинен месец ва календара, средна на всеки три години. Всъщтност, трябва да се прибавят 7 междинни месеца на период от 19 години. Наричаме това цикъла на Метон, по името на гръцтия мислител Метон, който констатирал през 432 п.н.е. че 235 лунни месеца са равни на 19 слънчеви години (тропически) плюс два часа, тоест с разлика от един ден на всеки 220 години. Всъщтност, този цикъл е бил открит от вавилонците околи 500 п.н.е. и от китайците (цикъл Жанг) околo 600 п.н.е! За да се направи съглашение между Слънцето и Луната с една година от 12 лунни месеца, трябва да се прибавят 7 месеца на всеки 19 години: 235 =12х19+7.

Виждаме, че числото 7 отново позволява да се съгласуват перфектно циклите на Луната и на Слънцето. Това число има особено символично значение в китайската мисъл: 7 министъра на императора, 7 звезди на съзвездието Голяма Мечка, 7 съзвездия на четвърт небосклон (28 съзвездия), 7 блуждаещи светила ( 5 планети, wuxing) и двойката Луна/ Слънце, Ин/ Ян

Лунният китайски месец

За да се построят лунните месеци, е избрано да съвпада първият ден на месеца с новолунието (поясняваме, липсата на Луна в небето, не първата четвърт, каквото е определението за новолуние в еврейския и мюсюлманския календари). Новолунието отговаря на момента, когато Слънцето и Луната са в съчетание в небето, тоест, когато Луната и Слънцето са в една линия спрямо Земята. По този начин15-тия ден съответства с пълнолунието, защото съответства на фазите на Луната.

Месеците са наречени според подредбата си от 1 до 12. Междинния месец, през високосните години, носи същото име като предходящия го месец.

Ако продължителността на месеците е фиксирана към фазите на луната, тяхната последователност е прикрепена към слънчевия цикъл. Слънцето изглежда,че се върти около Земята по окръжност от 360 градуса, която изписва равнина съдържаща Земята. Тази равнина е наречена еклиптика, защото Земята, Слънцето, Луната, кокто и планетите от Слънчевата Система се движат в тази равнина където се получават затъмнения на Слънцето от Луната или Земята, или на Луната от Земята или някоя от петте видими планети. Китайците разделили тази окръжност на 360 градуса, по която се движи Слънцето за 24 слънчеви етапа от 15 градуса всеки, които отределят 24 микро-сезона, които разделят всеки от петте големи сезона, пролет, лято, есен, зима, пети сезон.

Китайската Нова Година би трябвало идеално да се падне в ден на новолуние и в момент, когато Слънцето се намира на 330 градуса върху окръжността. Всъщност, това произлиза от избора според който зимното слънцестоене, което се пада около 21-ви декември в грегорианския календар, трябва да принадлежи на 11-тия месец от китайския календар. Това може да се стори малко естествено, да започнеш календара на 330 градуса от окръжност или още да се определя според 11 -тия месец  със феномен толкова лесно измерим като зимното слънцестоене. За да се разбере този избор,

трябва да си припомним принцита на последователност Ин и Янг. Според този принцип, когато Ин отива на своя маскимум, започва Янг, което е представено с бялата точка, началото на Янг в утробата на черната запетайка, максимума Ин, в символа Тае И. Янг прогесивно ще нараства докато надделее над Ин. Китайската Нова Година започва с този ден, в който Янг започва да доминира Ин, слънцето започва да надделява и с него започва и пролетта. Така, спомняме си когато празнуваме китайската Нова Година и с нея началото на пролетта, че пролетта е започнала да покълва в средата на зимата, с нея първата поява на Янг, през 11-тия календарен китайски месец.

Астрономическата проява на този феномен ни е предложена от самия феномен на слънцестоенето. Зимното слънцестоене отговяря на момент, когато слънцето е в най ниската си точка на обед, в сравнение с останалата част на годината. Преди зимното слънцестоене, слънцето е слизало малко по малко всеки ден. След зимното слънцестоене, то ще започне да се изкачва всеки ден отново. Но по време на слънцестоенето, слънцето се спира в своето движение и това е, всъщност етимологичния смисъл на думата слънцестоене. Когато слънцето започне да се изкачва, говорим за поява на Янг. Действителното начало на периода Янг започва два месеца след зимното слънцестоене и един месец преди пролетното равноденствие. Той ще трае до началото на есента, 7-мия китайски месец, един месец преди есенното равноденствие. Първия лунен месец от цивилния календар, фиксиран между първия пролетен месец, трябва непременно да съдържа деня на Дъждовете (20 февруари).

4-те критични моменти на годината ( слънцестоене и равноденствия) са свързани с срединните периоди:

2ри  месец:             пролетно равноденствие            = средата на пролетта

5ти  месец:              лятно слънцестоене                    = средата на лятото

8ми  месец:             есенно равноденствие                = средата на есента

11ти  месец:            зимно слънцестоене                   = средата на зимата

Затова китайците са избрали да наложат единадесетия месец на годината да съдържа зимното слънцестоене. За да запазят кръгло число дни са направили поредица от месеци с 29 или 30 дни, което респектира средното времетраене на лунния месец, който е от 29.53 дни. Този избор е бил за сметка на времетраенето на една година, която за 12 месеца ще има 354 дни, тоест 11 дни по-малко от слънчевата година. Така, втората година от цикъла зимното слънцестоене се озовава на 11-тия ден на 11-тия месец, третата година  на 22-рия и на четвъртата година в 12-тия месец. За да не се отдалечат от слънчевия цикъл, е било решено да се поправя календара следвайки момента на зимното слънцестоене. Ако то излезе от 11-тия месец и влезе в 12-тия, тогава се прибавя един допълнителен месец на годината, идентичен с 11-тия, сякаш годината разполага с два 11-ти месеца. На всеки три години приблизително е трябвало да се прибягва към тази стратегия. И понеже не става дума за 11 дена, а за фракции от деня, след известен брой години, не е трябвало да се чака 3 години, а 2 или 4.  Всъщност, използват се петгодишни цикли:

- отреждат се 354 дни и 12 месеца на 1-вата, 2-рата и 4-тата години от цикълa

- отреждат се 384 дни и 13 месеца на 3-тата и 5-тата години от цикъла

Следователно, китайския календар се основава на истинските лунни месеци и приблизително, на слънчевата година.

28-те лунни етапа и 28-те съзвездия

Добре е да се отбележи един втори цикъл на Луната: тя се нуждае от малко по-малко от 28 дни за да направи небесната си обиколка, тоест за да се върне срещу същото съзвездие намиращо се на небесния екватор, протича повече от един ден за да се върне към същата фаза на пълнолуние или новолуние. Първия цикъл се нарича звезден (сидерален), а вторият е синодичният месец.

Сидералният месец трае средно 27дни 7 часа и 43 минути. Това е времетраенето на цикъла на луната върху небесния свод. Съществува разлика между цикъла на Луната около Земята, тоест видимото движение на небосклона и периода, който разделя две новолуния. Тази разлика произлиза от съчетанието на революцията на Луната около Земята и тази на Земята около Слънцето (виж Фиг. 1).

За приблизително 28 дни, тя извършвя 28/365= 1/13 -та от окръжността, понеже за 365,2425 дни тя извършва една пълна обиколка около Сланцето. Тъй като позицията на Луната на набосклона е дадена от позицията на Луната спрямо Земята, Луната ще е излършила само 12/13-ти от окръжността, когаги ще я намерим в същата позиция спрямо небосклона, в същото съзвездие, което обяснява, че сидералния месец е по-кратък от синодалния  (виж Фиг. 2). Eдин сидерален месец е равен на 12/13-ти от синодичния месец.

Фигура 1: Относителни движения на Луната и Земята околи Слънцето.

Фигура 2: относителни позиции на Луната, Земята и Слънцето по време на новолуние, начало на китайския календар. Новолунието в китайската традиция отговаря на момента, когато луната не се вижда на небосклона. От астрономическа гледна точка, това означава,че тя е в посока на слънцето, което обяснява защо е невидима нощем. Казва се, че Луната е в съчетание със Слънцето по време на новолуние.

Веднъж определена оста на ротация на небесния свод, която минава през полярната звезда, перпендикулярният план на тази ос е наречен равнина на небесния екватор. Става въпрос за проекция на земния екватор върху небосклона.

По същия начин, по който Земята се върти около оста на полюсите описвайки паралелни окръжности на екватора, китайците, както съвременните астрономи, са отределили eдин небесен екватор. В следствие на тази "екваториална" система на представяне, те са определили позициите на звездите, но също и движенията на 7-те "светила". Вместо 12 разделения на еклиптиката както е западния астрологически модел с вавилонски произход, които отговарят на 12-те цикъла на Луната за една година, китайците са избрали да разделят екваториалната окръжност на 28 региона, базирайки се на броя дни, които са необходими на Луната да направи обиколка на небесния екватор. Тези 28 съзездия са 28-те етапа (xiu) на Луната по време на небесния и цикъл от 28 дни.

4. Шестдесетичният цикъл: съвместяване на владетеля и владетелката

За китайците, Юпитер е владетеля, а Сатурн е владетелката. Движението на планетите не е равномерно. Дори ако представят равномерни цикли, тяхното движение по тези цикли не рисува права и непрекъсната линия, но по-скоро криви и с букли, където планетата се връща назад, за да продължи после отново напред. Наричаме това движение ретроградно. Китайската традиция е запазила същественото от цикличния аспект на планетите, на които е извадила времетраенето на циклите като  видимо изражение на невидимите принципи, на последователността на петте елемента (wuxing). Но астрономите на императора е трябвало също да проследят точното движение на планетите, защото то е имало особен смисъл: ретроградното движение на Юпитер, например е можело да корумпира действията на владетеля, или обратно, действията на правителството са можели да повлияят на движението на планитата. Нейните движения напред, назад са функция на реда или безредиците в страната.

Защо китайците използват цикъл от 60 години? От една страна, трябва да кажем, че числото 60 е богато математически защото съдържа повече делители от числото 100, въпреки,че е по-голямо. Това обяснява защо ние броим часовете, минутите и секундите време и окръжността на кръга със шестдесеторна система. От една страна, шестдесет е най-малкия брой години позволяващ да се образува една и съща конфигурация на планетите Юпитер и Сатурн ( приблизително...) на небосклона и понеже другите планети както и Слънцето имат по-къси цикли, намираме същата конфигурация на небесните тела на всеки 60 години ( ако направим приблизителна сметка на тяхните точни цикли, които не са точно кръгъл брой години). Така един цикъл от 60  години осъществява срещата на владетеля  Юпитер и неговата владетелка Сатурн. Можем да забележим също, че ако искаме да съчетаем един от петте елемента с всеки от 12-те месеца на годината, намираме отново числото 60.

Планетите и шестдесетгодишния цикъл

Планетите (от гр. означава « скитащ ») изглежда да следват само капризите си (от където и името "коза",  дадено им от вавилонците). Те се придвижват по еклиптиката, както Слънцето и Луната, но те понякога правят букла, връщайки се по пътя си, преди да продължат пак напред по него. Всъщност планетите следват траектории около Слънцето, също така правилни, както тази на Земята около Слънцето. Гледани от земята, те изглежда следват хаотични траектории, понеже видимото им движение произлиза от комбинацията на движението им около Слънцето с нашето собствено движение около Слънцето. Във вавилонския пантеон, петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн са обитавани от боговете Небо, Ищар, Нергал, Мардук и Ниниб. Астрологията от вавилонски произход винаги е търсила да проследи точните позиции на планетите все още днес, астролозите използват ефемеридите, в базата на съвременната астрономия. Китайските астрономи също са следвали от близо позициите на планетите и са интерпретирали  ретроградните движения на планетите като знак за лоша поличба, но извън това систематично изучаване на нецикличните феномени свързани с небето, китайстата система на представяне на временните промени привилегирова средните движения на планетите. Измерили са времетраенето на циклите на седемте светила от революцията на Луната от 29 и 30 дни, до тази на Сатурн от близо 30 години и са съставили система за времето паралелна на лунно-слънчевия календар.

Докато лунно-слънчевия календар позволява да се ориентираме в курса на последователността Ин/Янг, системата на 8-те думи или Ба Дзъ, е позволявяла да се ориентираме по отрошение на движенията на планетите, или по-скоро символично, по отношениа на космическия цикъл, чиято видима проява са планетите, но чиято мистисна същтност остава скрита.

Планeтите представляват квинтесенцията на всички същества. Те са "продукт на фрагментацията на слънцето". Идеограмата xing, която означава планета е съставена от идеограмата sheng (зараждам) разположена под идеограмата ri (слънце), което означава следователно, че те са били породени от Слънцето. Интересно е да се отбележи, че е едновременно логично и реалистично те да са били породени от слънцето.

Логично, понеже планетите се представят като малки огнени кълба, подобни на слънцето, понеже те като него имат свойствени движения, за разлика от звездите, които запазват относителните си позиции една спрямо друга.

Реалистично, понеже планетите са наистина породени от слънцето, донякъде. Наистина, Слънчевата система е била вид въртяща се газова мъглявина, която постепенно се е свила към центъра си.

Понеже инертната сила е по-голяма на екватора, полюсите са се сринали и системата се е изравнила като палачинка. За да се разбере този феномен е достатъчно да се вземе за пример скоростта на колелата на бициклет: колкото е по-голямо колелото, толкова е по-трудно да се въртят педалите и по-бързо да се върти гумата.

Когато се е зародила Слънчевата система, най-отдалечените части от оста и на въртене са притежавали по-голяма скорост от останалите. Тези последните, имайки по-малка скорост, не са устояли на гравитационната скорост, която ги е привличала към центъра.

Когато централната част на първичната мъглявина е била достатъчно концентрирана, атомите съставящи я, са започнали да  се сливат един с друг и първите атомни реакции са били осъществени.

Тези ядрени реакции, които стават, когато атоми се сливат, за да формират по-сложни, имат свойството да излъчват светлина и топлина, които се разпространяват в звездата и се излъчват от повърхността и. Това е и разликата между една звезда, която произвежда собствената си светлина и една планета, която излъчва светлината на звездата.

Останалата част от "палачинката" поражда бучки материя, които се агломерират едни с други и така образуват планетите.

Планетите са породени по времето и малко след зараждането на Слънцето и са съставени от същата първична материя като него. Следователно, те донякъде,  са дъщерите на Слънцето, зародени от него.

Според китайската традиция, двете най-бавни планети управляват другите, по същия начин както полярната звезва управлява небосклона.

В Гръцката митология, планетата Сатурн е асоциирана с Хронос, сънът на Уранос (олицетворяващ Небето) и Гея ( олицитворяваща Земята). След това е бил свързан с Хронос, божеството символизиращо времето. От където значението на тази планета за разбирането на системата на китайското време, защото причината, поради която Сатурн е асоцииран с времето не е убягнала и на китайците, които са били забелязали, че Сатурн е най-бавната планета.

"Жълтата звезда" (Сатурн има жълт цвят, той не е звезда но с просто око не може да се направи разлика) наистина има цикъл от 30 години. Шестдесетгодишния китайски цикъл е имал за цел да спазва циклите на Луната и Слънцето, но също и на петте видими планити. Поради времетраенето на цикъла на Сатурн и ако вземем в предвид циклите на планетите в кръгъл брой години (което е приблизително), тогава планетите заемат, в една опростена теория, същата позиция на всеки 60 години. Произхода на шестдесетгодишния цикъл идва, следователно, от стремежа да се разположим  в един голям цикъл по отношение на комбинираните цикли на 7-те небесни тела, двойката Слънце-Луна и петте видими планети.

Според легендата, Сатурн, по желание на майка му, кастрира баща си и става господар на боговете. Господарят на времето е господар на боговете. По същия начин, мощта на Императора е била основана върху способността да се владее времето чрез календара, благодарение на помощта на астрономите.

От страх, да не бъде изместен от синовете си, Хронос ги е поглъщал след раждането, но неговия син Зевс, ще бъде укрит от Гея, Земята. Той ще детронира Хронос и ще го накара да изплюе братята му. Втората най-бавна планета в слънчевата система е Юпитер, чието латинско име произлиза от съчетанието на jus (дневна светлина) + pater (баща). Юпитер е следователно бащата на дневната светлина. Между впрочем, на гръцки, името Зевс означава дневна светлина. В Шумер са го наричали Мардук.

Мардук е бил главатяря на шумерските богове. Бялата звезда (mulubabbar, за вавилонците) притежава цикъл от 12 години.

Митичният произход на календара

Ние изследвахме небето, такова каквото е представлявало през предполагаемата епоха на създаването на китайския календар от Жълтия Император, митичния Хуанг Ди. Според легендата, китайския календар ще да е бил измислен от  Жълтия Император , Хуанг Ди, (2704-2581 п.н.е.), по време на 61-вата година от властването му, 8-ми март 2637 п.н.е. Затова по традиция започваме да броим шестдесетгодишния цикъл от тази дата, или понякога от легендарната дата на интронизацията на Хуанг Ди през 2697п.н.е.

Защо тази дата? Какво се е случило на тази дата? Около 20 ноември 2697, Меркурий, Венера, Марс и Сатурн са групирани  в една точка на небето. Единствено липсва Юпитер, владетелят, но той липсва в небето, може би защото е на земята олицетворен от Хуанг Ди...Настоящия шестдесетгодишен цикъл започна на 2-ри февруари 1984. Става въпрос за 78-мия цикъл от създаването на календара от Хуанг Ди. Когато гледаме небето през тази година, виждаме, че имаме истинско съвпадение на петте видими планети, включително Юпитер.

Годината 2003 от нашия календар отговаря на 4640-тата година от китайския календар. Първите следи от китайския календар датират от XIV-ти век п.н.е. Двойките стебла-клони ( Ган - Жи) са служили за отброяване на дните и са започнали да отброяват годините от 4 год.от н.е. по време на династията Хан (200 п.н.е -200 от н.е.).

С отброяването на часа, деня, месеца, годината, са ги нарикли 8-те думи, или Ба Зи. Учените са започнали да възстановяват китайската хронология и са направили календара да започва с Жълтия Император, знаейки че 4 год. от н.е отговаря на начало на нов цикъл, 44-тия шестдесетгодишен цикъл.

Можем, следователно, да считаме, че цикълът зопочва отначало на тази дата, бидейки в съгласие с традиционната версия на Жълтия Император и без да е трябвало да се брои от 2637. Официалния календар е бил разпространен в цял Китай през 85 год. от н.е. по време на династията Донг Хан ( 25- 220 от н.е.)

Текст изваден от Енциклопедия Универсалис:

"По времето на династия Ин, ритуалистите бяха съставили един шестдесетгодишен календар отброяващ 60 дена, разпределени д шест декади, всеки ден е бил отбелязан чрез данните на една двойка, от която първият е принадлежал на една серия от десетични термини(десетте "небесни стволове", tiangan), а вторият на една дванадесетична серия (дванадесетте "земни клона" dizhi).

От 104 п.н.е. тази система е служела за отброяване на годините, и тя е използвана до наши дни. Дори след осъзнаването за движението на Слънцето, годината е била асимилирана на едно широко дихание, ритмувано от 24 превматични стави (ershisi jieqi, вж. таблица 5), самите те разпределени от своя страна на 12 дихателни купи (jieqi),  и 12 пълни дихания (zhongqi), от които бяха част равноденствията и слънцестоенията. В лунно-слънчевия календар (yin yang li) от IVe век п.н.е, наречен "нормата на четвъртинките" (sifen li), тропическата година е била от 365 дни 1/4 и , типичен детайл от значението на календара, разпределениета на окръжността на толкова части, които са им служили за градуси; синодичния месец е имал за стйност 29.53 дни (на практика са се различавали месеци от 29 и от 30 дни). Но различието между една година от 12 лунни месеца, по-малка с десетина дни от слънчевата година са ги довели до въвеждането на 7 вмъкнати месеца на всеки 19 години, точно както в системата отредена на атинянина Метон ( около 432 п.н.е). Периода от 76 године (bu), наречен " на Калип" (около 370-330 п.н.е.) им е донесъл още по-добро съглашение. Юпитер, който прави една сидерална революция (обиколка) почти точно за 12 годити (всъщност 11,86 години), стойност, която е била изтъкната от Лиу Ксин по времето на династията Хан, им предоставил друг календарен цикъл, супра-годишен. В края на краищата, една голяма система от цикли с различни периоди им предоставила модел способен да генерира всички последователни конфигурации на физическото небе. И в края на най-дългия от тях, от 31 920 години, лунни месеци, затъмнения, планетни революции и шестдесетгодишни цикли е трябвало да се възпроизведат в същия ред.

Въпреки множество реформи, или предложения за реформи (шест различни системи само за династията Хан, около петдесет от Хан до Чинг), китайстите календари, които ще останат все така лунно-слънчеви, няма да претърпят съществени промени"

Небето и земята (шестдесетгодишен цикъл), слънцето и луната ( календар). Но също и Юпитер и Сатурн.

Китайската година е пригодена към цикъла на Слънцето. Затова пък, лунният цикъл няма точно времетраене равно на това, на китайските месеци, които се редуват между 29 и 30 дена ( 29.5 дена средно) докато един истиски лунен месец (истисктия период на луната) трае средно 29.53.  Към това се прибавя и друга главна трудност: времетраенето на един лунен месец варира, то не е постоянно във времето. Невъзможно е да бъдем в перфектно съответствие с Луната с календар построен веднъж за винаги. Единствения съвършен календар, който да е в съответствие с цикъла на Луната, трябва постоянно да бъде сверяван с астрономическите наблюдения. Китайците, следователно, са направили този избор за разлика от другите традиции, които са предпочели да опростят календара на цената на по-малко съответсвие с двете светила: Юпитер и Сатурн с цикли от 12 и от 30 години.

Планетата Юпитер има облика на владетеля. Той определя важните събития. Тази планета управлява годината, наричат го небесното тяло на годината (suixing).

Това изглежда логично, ако си припомним,че Юпитер е едновременно блестяща в небето планета и бавна ( понеже отдалечена), както и владетеля поставящ началото на движението, без да бъде засегнат от движението на другите. Неговия цикъл е от 12 години, логично е, следователно до броим годините на цикли от 12 клона.

Планетата Сатурн има облика на владетелката, управлявя 5-те планети и ръководи благодетелите. Това е най-бавната планета и я наричат " тежкото небесно тяло" (zhenxing). Цикълът му е от близо 30 години.

Символично, Юпитер има цикъл от 12 години, както Слънцето от 12 месеца и Сатурн има цикъл от 30 години, както Луната от 30 дена. Владетеля и владетелката, Юпитер и Сатурн се оказват на същата позиция, единия спрямо другия на небосклона на всеки 60 години. Необходими са 5 цикъла на Юпитер и два на Сатурн, за да се направи един цикъл на двойката ( 60 години). Тук отново, 5+2=7, символизиращо 7-те принципи позволяващи да се съберат владетелят и владетелката.

/останалата част на лекцията продължава тук: /